<Р> Богати на желязната руда депозити формират основата за големи железни и стоманени индустрии страната. Най-големите рудни находища са в района на Курск централната Европейска Русия, Урал, и южната част на Централен Сибир. Други райони с големи депозити включват Източен Сибир, на полуостров Кола, и южна Карелия.
<Р> Депозити на антрацит, битуминозни въглища, и по-нисък клас въглища са широко разпространени. Най-големите резерви на Русия са в Тунгуска и Лена басейни в Източен Сибир. Това, обаче, не са били добива широко поради тяхното голямо разстояние от голяма част от населението и индустриални центрове. The Kuznetsk басейна в Южен централен Сибир е най-голямата област на въглища за производство на Русия. Други важни области включват Pechora басейн в Североизточна Европейска Русия, Kansk-Achinsk басейн в Южен централен Сибир, и е с площ близо до украинската граница в Донецкия басейн.
<Р> Големите петролни ресурси на Русия са не експлоатирани до средата на 1950 г., когато производството на съветския петрол преминават от кавказките петролни полета на Баку, Грозни и Кубан към областта на Волго-Уралския или Second Баку, който се намира между река Волга и Урал. В производството на средата на 1960-те години започва да се премине към изключително богати области Тюмен, в западната част на Сибир. Днес полетата Тюмен съставляват близо две трети от производството на петрол в Русия. По-малки количества идват от башкирски и татарски републики, в Европейска Русия.
<Р> добив на природен газ също е центриран в Западен Сибир. Полето Urengoy, в Ямал Ненец автономна зона, е най-продуктивният региона.
Урал са един от най-интензивно миниран части на Русия. Голямо разнообразие от метали, включително цветни и благородни метали, се произвеждат, както и много неметални руди. Сибир се развива бързо в основен минния регион. От многото nonfuel минерали произведени, злато и диаманти са най-важни.
Хидроенергийни <р> Един от най-големите богатства на Русия е хидроенергетиката. Размерът на водноелектрическа енергия, произведена е само една малка част от производствен потенциал на Русия, която е надвишена само от тази на екваториална Африка.
<Р> Не водноелектрическа енергия е бил произведен през царска Русия пъти. По време на съветския период, особено след началото на 1930, много язовири, резервоари, и електроцентрали са
