оха при тежки атака от Katangan бунтовници, но до края на 1962 е поела контрола на повечето от провинцията. Tshombe обявена край на отцепването през 1963 г., и силите на ООН се оттегли през 1964 г.
<р> Tshombe после стана премиер, но той бе освободен и изпратен в изгнание през 1965 г. С правителството разкъсван от разногласия между поддръжници на Kasavubu и Tshombe, генерал Джоузеф Мобуту, командир на въоръжените сили, завзе властта през 1965 г. През 1967 г., Tshombe е осъден на смърт чрез Мобуту и бил задържан от местните власти в Алжир, където остава до смъртта си от естествена смърт през 1969 г. .
<р> До 1970 Конго бе постигната степен на политическа стабилност. През ноември същата година, Мобуту бе избран за президент през 1971 републиката приема името Заир като част от кампания за изтриване на спомени за своето колониално минало. През 1972 Мобуту сменя името си на Мобуту Сесе Секо.
<Р> През 1970 Мобуту твърдо установена негов контрол, да стане виртуален диктатор. Повечето индустрии са национализирани по време на началото на 1970-те. До средата на 1970 г. страната е попаднал в тежка икономическа трудност, поради спад в цените на основните си износ, мед, и поради широкото лошо управление на национализираните предприятия.
<Р> опозиция на правителството нараства в края на 1970 и през 1980 година. През 1996 въоръжено въстание избухва в източната част на страната. На следващата година Мобуту се задвижва от длъжност и бунтовнически лидер Лоран Кабила, подкрепена от Руанда и Уганда, пое контрола на правителството, името на страната на Демократична република Конго. Кабила обеща да заведе демократични реформи, но вместо това постанови като диктатор. През 1998 г. избухва въстание стартира срещу правителството Кабила с подкрепата на Руанда и Уганда, страни, които са недоволни от нежеланието Кабила да се справи с хуту милициите, работещи извън страната си. Групата на бунтовник е бил близо до столицата, като през август, когато армиите на трите други съседни страни-Ангола, Намибия и Зимбабве-намесили, принуждавайки бунтар отстъпление на тяхната крепост в източната част на страната. Смята се, че повече от два милиона души са били убити, тъй като борбата започна.
<Р> През 2001 г. Кабила е убит. Неговият син, Жозеф Кабила, е обявен за негов наследник. Правителството, водено от Жозеф Кабила, подписан мирен договор с бунтовнически групи и опозиционни политически партии през 2002 г.; през 2003 г., тези групи формира преходно правителство с Каби
Извличане на знание
