Едуард VIII
<р> (1894-1972), по-късно известен като херцог на Windsor, управлявал в продължение на 11 месеца, по време на 1936 г. Той беше единственият царя в британската история, за да се откаже от престола доброволно. Едуард беше най-големият син на Джордж V и кралица Мери. Той е най-образованите от частни уроци и учи в Колежа на Royal Naval и Oxford University. След като баща му дойде на трона през 1910 г. Едуард стана главатар на Корнуол и скоро след това е направена Принц на Уелс. По време на Първата световна война той е бил в армията във Франция, Белгия, Египет и Италия. Той искаше пълно своя дял от опасност и недоволство на ограниченията върху дейността му.
След Първата световна война Едуард стана "пътуващ посланик" на добра воля. Той направи серия от кралските обиколки, които го взеха целия свят посещение части на Британската империя. През 1919 г. той се спря и в Съединените щати. Той показа загриженост за работническата класа и слабите лица в страната и чужбина. Той беше ентусиазиран спортист. Като ерген принц на Уелс, той е бил център на много брачни слухове.
<Р> Edward царува от 20 януари до 11 Декември 1936, но никога не е коронясан. Той абдикира, за да се ожени за един американски разведена жена, Уолис Уорфийлд Симпсън. (Британското правителство се противопоставя на този съюз заради ролята на царя като титулярен глава на Църквата на Англия; църквата забранил разведени хора да се ожени отново и няма да признае брака си с г-жа Симпсън.) След абдикацията си той е направен херцог на Уиндзор от брат му, Джордж VI. Едуард женен мисис Симпсън през юни 1937 г. По време на Втората световна война той е работил за кратко като генерал-майор с британските сили във Франция. Той е бил управител на Бахамските острови, 1940-45, а след това са живели най-вече във Франция.
<Р> Едуард мемоари, A Кинг Story (1951), по-късно става основа за документален филм със същото заглавие.
