В началото на 1960-те години, правителството започна да се реформира икономическата система от децентрализиране да насърчи местната инициатива за вземане на решения. След инвазията в Чехословакия от съветските и източноевропейските военни сили през 1968 г., обаче, централно управление е възстановена. По икономическите планове на 1960-те и 1970-те, промишленото производство се увеличава значително и по-голям акцент бе поставен на потребителски стоки. През 1970-те години България започва да се разшири търговията си със Запада, а през 1980 г. тя се отвори страната за чуждестранни инвестиции. Междувременно българското правителство започна кампания за насилствено асимилиране на турското малцинство в славянското общество в България.
В края на 1980-те години, недоволство от диктатурата на Тодор Живков, който бе управлявал България от 1954 г., стана. Реформаторите в рамките на комунистическата партия свалиха режима на Живков през 1989 г. През 1990 г. Народното събрание премахна конституционната монопола на партията върху политическата власт и установи преходно правителство. По-късно през 1990 г., България се провеждат първите свободни избори след 1931 г., което води до избирането на Народно събрание, доминиран от Социалистическата партия (известен преди като комунистическата партия). Народното събрание избра първия некомунистически президент Желю Желев за президент на България в повече от 45 години. Поради икономически затруднения, социалистическото правителство на България се срина в края на 1990 г. Скоро след това коалиционно правителство е създадена.
<Р> През 1991 г. Народното събрание ратифицира демократична конституция. Законодателни избори през 1994 г. доведе до победа за парти
