<Р> През 1973 г. след проведен референдум относно събирането и беше лесно пренасяни от тези в по-благоприятно продължи съюз с Великобритания. След Великобритания пусна Бяла книга, която съдържа предложения за Великобритания да се откаже от пряк контрол на Северна Ирландия и даде власт на изборен орган, в който католиците ще имат пропорционално представителство. Великобритания обеща, обаче, да се запази Северна Ирландия в Обединеното кралство, докато по-голямата част от хората в Северна Ирландия, така желаните.
<Р> Събранието бе избран през 1974 г., но бе спряно през тази година, защото на интензивно протестантската опозиция. След Великобритания възобновява пряк контрол. Нов комплект, предназначен да поеме постепенно правителствена власт в Северна Ирландия, бе избран през 1982 г. Нейните членове не успяха да си сътрудничат помежду си и той се разтвори през 1986
<р> Междувременно, през 1985 г., Великобритания и Република Ирландия, подписано англо-ирландското споразумение, което даде консултативна роля Република в делата на Северна Ирландия. През 1993 г. Великобритания и Република Ирландия, издадена съвместна декларация за Северна Ирландия. Един от принципите, очертани беше, че Шин Фейн, политическата ръка на Временна ИРА, ще бъдат включени в преговорите относно бъдещето на Северна Ирландия, при условие че Временно ИРА създава постоянен прекратяване на огъня и Шин Фейн се откаже от използването на насилие. Много протестантски лидери в Северна Ирландия се противопоставиха на декларацията. През 1994 г. Временно ИРА съгласи да сложи край на военните действия в замяна на включване Шин Фейн в англо-ирландски преговорите за бъдещето на Северна Ирландия. Въпреки неуспехите, включително кратко връщане към военните действия, страните подписаха споразумение през 1998 г. създаването на Северна Ирландия асамблея и завършва пряко управление от Лондон.
Page 
[1] [2]
[1] [2]