т ще се синхронизира правилно
<р> Sound-на-филм използва една от двете технологии:.
<Ли> Optical
<Ли> Magnetic
<р> Най-честият начин е оптичен процес, при който се записва прозрачна линия от едната страна на фолиото. Тази ивица с ширина варира в зависимост от честотата на звука. Поради тази причина, е известно като променлива област звук. Тъй като филмът минава аудио пикап, възбудител лампа осигурява ярък източник на светлина, фокусирана от обектива чрез прозрачна линия. Светлината, която преминава през филма блести на фотоклетка.
<Р> Светлината се променя на електрически ток от фотоклетката. Размерът на ток се определя от количеството светлина, получена от фотоклетка. По-широките части на лентата позволяват повече светлина, което причинява фотоклетката да произвежда повече ток. Тъй като ширината на лентата прозрачен променя количеството светлина, това води до променлива електрически ток, който може да бъде изпратен на предварително усилвател. Предусилвателят усилва сигнал и го изпраща към усилвателя, която разпределя сигнала към говорителите.
<Р> Вариация на този метод е известен като саундтрак променлива плътност. Тя използва една лента, която варира в прозрачността вместо ширина. Колкото по-прозрачна е лентата, толкова по-светлината свети сам. Най-големият проблем при този метод е, че физическото зърнис-тостта на филма може да създаде много фонов шум.
<Р> През 1950, магнитен запис става популярен. Magnetic звук върху филм имаше няколко предимства пред оптична в момента:
<Ли> Magnetic е стерео, а оптичното беше моно
<Ли> Magnetic имаше добро качество на звука
..
<р> Но имаше недостатъци, твърде:..
<Ли> Magnetic е да бъдат добавени към филма, след като бе заснет
<Ли> Magnetic е по-скъпо
<Ли> Magnetic не продължи толкова дълго, колкото оптична.
<Ли> Magnetic е по-лесно да се повредят.
<р> Макар магнитен запис при условие, колкото шест отделни песни от звука на един филм, сметка е просто твърде много. Имало е опити с стерео оптични песни, но имаше твърде много шум, за да направи тази звукова система си заслужава. Но когато Dolby Laboratories въведе Dolby A през 1965 г., на метод за намаляване на шума, първоначално разработен за професионални студия за запис, филмовата индустрия вижда възможност да изобретяваме оптичен запис.
<Р> Dolby A разбива входящия аудио сигнал в четири отделни групи , A техника, наречена предварително акцент усилва сигнала на
Извличане на знание
