<р> Така че, не галактики просто се носят наоколо в пространството или пък някаква невидима сила регулират тяхното движение? И какво се случва, когато се изпълняват един в друг? . Разберете на следващата страница
Galaxy Разпределение
Galaxies не са разпределени на случаен принцип в цялата вселена - те са склонни да съществува в галактическите купове. Галактиките в тези клъстери са свързани помежду си и гравитационно повлияе един на друг.
<Ли> Богати клъстери съдържат 1000 или повече галактики. The supercluster Дева, например, включва повече от 2500 галактики и се намира на около 55 милиона светлинни години от Земята.
<Ли> Poor клъстери съдържат по-малко от 1000 галактики. Млечният път и галактиката Андромеда (М31) са основните членове на местната група, която съдържа 50 галактики.
Когато астрономите Маргарет Гелър и Emilio E. Falco нанесени позициите на галактиките и галактичните купове във вселената, стана ясно, че галактическите купове и суперклъстери не са разпределени на случаен принцип. Те всъщност скупчени в стени (дълги нишки), примесени с кухини, което дава вселената паяжина като структура
междугалактически среда -. Пространството между галактиките и клъстери от галактики - не е напълно празно. Ние не знаем точната природа на междугалактически среда, но вероятно съдържа сравнително малка плътност на газа. Повечето от междугалактически среда е студено (около 2 градуса по Келвин), но последните рентгенови наблюдения показват, че някои области на него са горещи (милиони градуси по Келвин) и богат на метали. Един от най-активните райони на астрономически изследвания днес е насочено към определяне на характера на междугалактически среда -. Тя може да ни помогне да разберем как точно началото на Вселената и образуването на галактиките и да се развива
<р> Нека разгледаме един последен имот относно галактики и техните разпределения. За измервания му на галактически разстояния, Едуин Хъбъл изучава спектрите на светлината, която излъчват галактики. Във всички случаи, той отбеляза, че спектрите бяха доплерови изместен към червения край на спектъра. Това показва, че обектът се отдалечава от нас. Хъбъл забелязал, че, независимо от това къде той изглеждаше, галактики се отдалечават от нас. И колкото по-галактиката, толкова по-бързо се отдалечава. През 1929 г. Хъбъл публикува графика на тези отношения, които е станал известен като Закон на Хъбъл.
<Р> Математи
