Джеймс Брадли
<р> Брадли Джеймс (1693-1762), английски астроном, открил аберация на звездната светлина който представлява първото пряко доказателство, че Земята се върти около Слънцето, както и нутация или поклащане на движение, на оста на Земята.
<р> Брадли получила бакалавърска и магистърска степен от Balliol College, Оксфорд. Той е бил обучен в наблюдателната астрономия от свещеник чичо, опитен любител астроном, който го запознава с известния астроном Едмънд Халей. През 1718 г. по препоръка комета, Брадли бе избран за член на Кралското общество. След кратък престой в духовенството, Брадли беше назначен за професор по астрономия в Оксфорд през 1721.
В 1729, Брадли обяви пред Кралското дружество откритието си на аберация на звездната светлина, видима лека промяна в позициите на Звезди, произтичащ от годишното движение на Земята. Една история разказва, че той е съставен неговото заключение след плават по река Темза, когато той отбеляза, че флюгера на мачтата се намести с различна движение на лодката, въпреки че посоката на вятъра е постоянна. По този начин, той се мотивира, че очевидната промяна в позицията на звездата Гама Draconis е резултат от движението на земята в своята орбита. Това условие първата пряка наблюдателно доказателство за твърдението Николай Коперник е, че Земята се върти около Слънцето.
<Р> Допълнителни звездни измервания над 20 години доведоха Брадли да заключи, че променя посоката на гравитацията на Луната, причинени нутация, един неравномерно кимането движение на оста на Земята. Той съобщи, тази находка при 1748.
В 1742, Брадли успя Халеевата като кралски астроном, главният астроном на Англия. В допълнение към годишен стипендия, той получава стипендия от 1000 паунда за инструменти, в това число два квадранта, които позволиха по-точни измервания. Един квадрант е бил използван за първи път през серия от наблюдения в началото на 1750, за да се определи географската ширина на Кралската обсерватория в Гринуич.