Alfred Kastler
Алфред Кастлер
<р> Kastler, Алфред (1902-1984) е френски физик, който печели от 1966 г. Нобелова награда за физика за неговата откриване и разработване на оптични методи за изучаване Hertzian резонанси в рамките на атома. Неговите открития и нови методологии за измерване на слаби магнитни полета бяха основата за последващото развитие на masers и лазери.
<Р> Kastler е роден в село Gebweiler, Елзас, в момента част от Германия. След Първата световна война (1914-1918), Елзас върна към Франция. Гимназията той участваше в близката Колмар е преименуван Lycee Бартолди; има Kastler първо започва да се интересува в областта на науката и математиката. След дипломирането си, не Владее френски, той трябваше да стане дърводелец, но изоставена тази идея, когато той е бил приет в престижния Ecole Normale Атм в Париж. Той е получил докторската си дисертация степен по физика от там през 1936
<р> Kastler преподава в различни университети до 1941 г., когато той се връща в Париж и става директор на Hertzian спектроскопия група, както и асистент-професор по физика в в École над Атм. Той става професор през 1945 г. и остава там до 1968 г., след което той се оттегля и става директор на научните изследвания в Националния център за научни изследвания.
<Р> най-забележителната работа Kastler беше използване изследвания на нивата на електрони енергия. По-специално, той развива две техники за вълнуващи атоми, така че те ще излъчват енергия, докато се движи в много точните начини. Първият метод, двойно резонанс, използва светлинен лъч и поле за радиочестотен да разследва атоми, тъй като те се движат на по-високо ниво на енергия и след това обратно в състояние на по-ниска енергия. Използвайки метода на двойното резонанс, Kastler разработен втори метод, оптично изпомпване от блестящ поляризирана светлина върху група от атоми. Открития Кастлер доведоха до няколко практични изобретения, включително атомен часовник и masers и лазери, които използват енергията, излъчвана от възбудени атоми.
<Р> През 1966 г. Kastler стана първият френски гражданин да бъде присъдена Нобелова награда по 37 години.