В химията, английски химик Джоузеф Пристли и Шведският химик Карл Шеле независимо открил кислорода елемент. Френският химик Антоан Лавоазие извършвал експерименти с вътрешно горене, който доказва, че то е свързано с комбинацията на вещество с кислород. Лавоазие е Elementary Трактат за Chemistry, публикувана през 1789 г., е първият модерен химия учебник.
Напредъкът през 1800
химиците постигнала голям напредък през 1800. През 1803 г. британският химик Джон Далтон, предложен една теория, че материята е съставена от малки единици, наречени атоми. За разлика от древните философи, които са гръцки рано предложените идеята, но не направи опит да го докаже експериментално, Dalton основава своята версия на атомната теория на наблюдения. Той и други химици са знаели, че повечето материали могат да бъдат разбити по химични реакции, като например изгаряне, но че след като даден материал е намален до определен момент, тя може да бъде разбито не се колебайте. Така, въпреки че изгарянето ще произвежда дървени въглища, или чист въглерод, без химическа реакция може допълнително да се съборят въглерода. Така Carbon е бил признат като елементарна вещество.
<Р> Dalton теоретизира, че всеки химически елемент-от които около 16 са след това бил идентифициран-е направена от специален вид атом. В своята теория, атоми са неделими, но биха могли да бъдат поставени заедно в различни начини да се правят на всички материали в света.
<Р> химиците в края на 1800-те години, с помощта на атомната теория на Далтон, се опита да открие законите, които уреждат взаимодействия на атома. През 1869 г. руският химик Дмитрий Менделеев и германския химик Лотар Майер независимо обяви откриването на периодичния закон. Те отбелязаха, че когато елементите са изброени в зависимост от техните атомни тегла, елементи с подобни свойства се появиха на редовни интервали или периоди. От тази констатация, химиците, организирани елементите в периодичната таблица на елементите, които скоро се превърнаха в стандарт тела в света на химията. Таблицата наложена заповед за нарастващия брой на известни елементи, но защо елементите могат да бъдат разположени по такъв системен начин беше нещо химиците от 1800 г., не могат да обяснят. Този проблем ням
