в невидим материал заобикалящата галактика и да го държи заедно. Те призоваха този материал тъмна материя, заимствайки термин, използван за първи път от швейцарския астроном Фриц Цвики през 1930
<р> Двадесет години по-късно, учените забелязали, че тип Ia свръхновите -. Умиращия звезди, които всички имат една и съща вътрешна яркостта - са по-далеч от нашата галактика, отколкото би трябвало да бъде. За да обясни това наблюдение, те предполагат, че разширението на Вселената всъщност е ускоряване или ускоряване. Това е сложен, защото тежестта присъщи на тъмната материя би трябвало да е достатъчно силна, за да се предотврати такова разширение. Беше някакъв друг материал, нещо с антигравитационна сила, което води до бързото разрастване на Вселената? Астрономите вярват, така и те нарича този материал тъмна енергия.
<Р> За едно десетилетие, космолозите и физиците теоретици спори за съществуването на тъмната материя и тъмната енергия. След това, през юни 2001 г., НАСА стартира Wilkinson Микровълнова Анизотропия Probe или WMAP. Инструментите за този занаят взеха най-подробна картина някога на космическия микровълнов фон - спиращ лъчение, останало от Големия взрив. Това даде възможност на астрономите да измерят, с голяма точност, плътността и състава на Вселената. Ето какво WMAP определя: барионна материя съставлява нищожните 4,6% от Вселената. Тъмна материя съставлява само 23%. И тъмната енергия съставлява останалите - зашеметяващите 72 процента [източник: NASA /WMAP]!
<Р> Разбира се, измерване на относителните съотношения на градивни елементи на Вселената е само началото. Сега учените се надяват да идентифицира възможните кандидати за тъмна материя. Те смятат кафяви джуджета като едно правдоподобно кандидат. Тези STARLIKE обекти не са блестящи, но тяхната силна гравитация, която засяга околните обекти, предвижда улики за тяхното съществуване и местоположение. Супермасивни черни дупки биха могли да представляват тъмната материя във Вселената. Астрономите предполагат, че тези космически дупки могат да захранват далечни квазари и могат да бъдат по-далеч по-богата, отколкото някога си е представял. И накрая, тъмната материя може да се състои от един вид частици още не е описано. Тези малки късчета материя биха могли да съществуват някъде дълбоко в един атом и могат да бъдат идентифицирани в една от супер-ускорители в света, като Големия адронен ускорител.
<Р> Решаване на тази тайна остава една от най-важните приоритети на науката. До това решение ид