<Р> Въпреки, че Египет е била предоставена политическа независимост през 1922 г., британски войници са останали в страната, докато 1930. През 1936 г., Великобритания, под нарастващ натиск от страна на египетските националисти, се съгласи да се оттегли, но запазва правото да укрепите зоната на канала за неопределено време.
След Втората световна война, със създаването на Израел, възходът на Абдел Насър в Гамал Египет и арабско-израелския войни, Суецкия канал често е фокусна точка на напрежението в Близкия изток. През 1950 г. в Египет, които контролират входовете към канала, започва отрече преминаване към израелски кораби и Израел обвързани товари. Имаше и няколко сблъсъци между британски и египетските сили в зоната на канал, докато Великобритания, през 1954 г., се съгласи постепенно да се оттегли от областта.
<Р> През юли 1956 г., месец след като последните британски войски бяха отстранени, Насър национализира канала, като над собствеността от Суецкия канал Фирмен 12 години преди изтичането на първоначално концесията да изтече. Преместване на Насър, подканени отчасти от необходимостта от средства за изграждане върховен язовир Асуан, причинени международна криза. През октомври Израел напада Египет и британски и френски войски, в опит да си върне канала, заета Порт Саид, Исмаилия и Суец. Каналът е затворен, с египетските кораби разбягаха в канала. Организацията на обединените нации бързо подредени прекратяване на огъня, и всички чуждестранни сили се оттеглят.
<Р> Египет отново канала през април 1957 г., след като екип на ООН изчиства канала. През следващото десетилетие египетското правителство извършва значителни подобрения и платени около 65 милиона долара за акционерите на Дружеството в Суецкия канал компенсация за национализацията.
<Р> Каналът отново бе затворен от Египет, когато Израел окупира Синай през шестте дневен война през 1967 г. Той остава затворен с разбиха и хванати кораби до юни, 1975 г., когато, точно осем години след затварянето, водния път беше отворен отново за международен трафик.
