<Р> Но за какво става въпрос истории като тази? Защо това е, че по някакъв първичен ниво ние се прииска да си представим човек, който тича бясно около като тъкан му падна далеч от костите му? Защо статии като Gosline стават толкова популярни? С други думи, защо да мислим за смъртта? Прочетете, за да разберете за цялата област на обучение, посветен на разглеждане на смърт.
Thanatology и Ърнест Becker
<р> Death станове около всички нас, но в по-голямата си част, хората се опитват да избегнат да мисля за това. Успехът на Antiaging продукти за грижа за кожата и по-голяма роля на болницата като поддръжник на живота извън времето, след като качеството на живот намалява както свидетелстват за това. Но докато в повечето култури могат да избягваме да мислим за смъртта, други го очарователно изследване намерят. Една цяла школа на мисълта е посветен на изучаването на смъртта и умирането - заедно със своите процеси, като скръб. Това поле се нарича thanatology.
Thanatologists вярват, че хората са compartmentalized смърт в стремежа да се подмамят да се вярва, че ние няма да умре. За съжаление, като не се изправи срещу собствената ни смъртност - или дори смъртността на хората около нас - ние ще се нападнат от засада, когато смъртта неизбежно чука. Какво по-лошо, ние няма да успее да живеем живота си по най-добрия начин: Той е човекът, който е приел собствената си смъртност, които ще живеят живота на най-пълна, казват thanatologists
Тези, които изучават смъртта - лекари. , погребалните и психолози на споделеното - посочват, че преди началото на миналия век, смъртта е много видима част от живота в западната култура. Когато един човек е загинал, той най-вероятно е починал в дома си. Трупът му бе често поставен върху диван или легло в хола по ирония на съдбата, и храна, са взети около него. Членовете на семейството са спели в близост до тялото на своя починал любим. Те са професионални фотографи вземат снимки на събраха около тялото, което понякога е подпрян с отворени очи, за да мъртвите семейството все още изглежда да е жив.
<Р> Този процес често се състоя в течение на дни преди лицето е погребан. И двете възрастни и деца са били изложени на тялото. По този начин детето става социализирани със смъртта и е може би по-готов да се изправи собствената си смъртност, отколкото днешните деца.
<Р> Така че, защо е толкова трудно за смъртта на много хора да се изправят? Страхъ
