Дерек Barton

съединява към факултета в Imperial колеж по наука и технологии към Лондонския университет и работи като професор по органична химия до 1970 г. и след това като Hoffmann професор по органична химия от 1970 до пенсионирането си през 1978 г.
<р> През 1977 г. се премества в Barton Gif-сюр-Ивет, Франция, за да поеме задълженията на директор на изследванията в Института за химията на природните вещества. През 1986 г. Бартън напусна Франция да приеме назначение като изтъкнат професор в Texas A &усилвател; M университет в Station College, Тексас, където остава до смъртта си през 1998 г.
<р> Въпреки че Бартън е пионер структурен анализ, той е бил активен в редица други области. Той изследва много естествени химикали, включително морфин. Той създава метод за успешно синтезира aldostrene, хормон, който помага да се регулира функцията на бъбреците. Той също така се съсредоточи голяма част от изследванията си върху изобретяването методи за производство на нови реакции. В резултат на това пет химични реакции са наречени в негова чест. Въпреки, че му научни интереси са разнообразни, Barton остана ток с научни разработки, като прочетете литература и да останат в контакт с други химици. Той също така работи в тясно сътрудничество с неговите научни сътрудници, проверка на напредъка им редовно.
<Р> Бартън имаше дълга и забележителна кариера. Като признание за постиженията си в областта на химията, той получава много почести и награди, включително Corday-Morgan медал на химическо общество на Лондон (1951 г.), Наградата Fritzsche (1956 г.), Adams наградата на Roger на American Chemical Society (1959 г.), на Дейви медал на Кралския общество (1961 г.), и Кралския медал (1972). През 1995 г. той става първият член на факултета от Texas A &усилвател; M, за да спечели Пристли медал на Американското химично общество. Бартън е бил сътрудник на Кралския общество и чуждестранен член на Американската академия за изкуства и науки. Той заема почетни степени от няколко университета, включително Columbia и Оксфорд. През 1972 г. Barton получава рицарско звание.
<Р> Barton диктуваха говорене и пътува из Съединените щати изнасяне на лекции и семинари. Бартън е и плодовит автор, написването над 1000 научни статии и книги.
<Р> Barton женен Jeanne Кейт Уилкинс през 1944 г. и двойката има син. Бракът завършва с развод. Втората съпруга на Бартън бе Кристиане Cognet, професор в Lycée Français де Londres, който почина през 1994 Бартън бе оцелял от третата му съпруга, Judith