Paul Josef Crutzen

езпокоителни темпове, чрез изгаряне на дървета и храсти. Вярвало се е, че изгарянето причинено повече въглероден окис и въглеродни съединения, за да влезете в атмосферата. Ето защо, се е смятало, че димът е допринесъл за парниковия ефект, затоплянето на земната атмосфера. Въпреки това, проучване на дима Крътцен установи, че изгарянето се действително намаляване на количеството въглероден диоксид в атмосферата. Това го подтиква да се изследват последиците, че големи количества от различни видове дим могат да имат върху околната среда. Неговата работа в крайна сметка проправи пътя за изследване на дим, който би се получила от ядрена война.
<Р> Крътцен и колегата му Джон Birks разследвал симулирани в света ядрена война. Те теоретизира, че колкото е 99 процента от слънчевата светлина ще бъде погълната от черната въглероден нагар, причинени от бушуващите пожари, които биха възникнали в резултат от ядрена война. Последиците от тази липса на слънчева светлина, което би било опустошително за всички форми на живот, дойдоха да бъде известен като "ядрена зима".
<Р> Заради работата на Крътцен и други учени, Монреалския протокол е създадена през 1987 г. Целта на този изключително важен международен договор е бавно да се преустанови производството на хлорфлуорвъглеводороди (CFC) и други разрушаващи уврежда химикали.
<р> Крътцен спечели дял от 1995 г. Нобелова награда за химия за откриването, че азотните окиси ускори разпадането на озоновия слой. Той сподели наградата с Molina и Роуланд, който е открил как CFC се нарушават озоновия слой. Тези обяснения на химични механизми за озоновия слой са допринесли значително за глобалната осведоменост по проблемите на околната среда.
<Р> Крътцен бил директор на отдела на Националния център за атмосферни изследвания в Боулдър от 1977 до 1980 г. относно качеството на въздуха От 1980 г. до 2000 , той е с Макс Планк общество за развитие на науката в Мюнхен, и служи като директор на химията разделението атмосферното на Института Макс Планк за химия, в Майнц, Германия. През 2000 г. той става почетен професор в Университета в Утрехт, Институт за морски и атмосферни науки, Холандия.

Page [1] [2]