Зееман, Pieter

Pieter Зееман
Питер Зееман
<р> Зееман, Pieter (1865-1943) е холандски физик, който стана известен с открития си в спектроскопия, проучването и анализа на спектъра на светлината. През 1896 г. той открива това, което сега се нарича ефект на Зееман, разделянето на спектралните линии от магнитно поле. Теорията за този феномен е разработен от Хендрик Лоренц Antoon, и двамата учени се обединиха около 1902 Нобелова награда за физика за работата си. Чрез ефекта Зееман, астрономите измерват силата на магнитното поле на повърхността на звезди.
<Р> Зееман е роден 25-ти Май 1865, в Zonnemaire, малко селце на остров Schouwen в Zeeland, Холандия. Баща му. Catharinus Farandmus Зееман, бил министър, а майка му е Вилхелмина (най-лошото) Зееман. След завършване на средното си образование в Zierikzee, град на 5 мили (8 км) разстояние, Зееман отиде в град Делфт да учи в продължение на две години. Зееман първо показа своята способност за наука, когато през 1883 г. той пише на северното сияние и статията беше публикувана в научното списание Nature. Зееман срещна влиятелни учени, включително бъдещата Нобеловата награда за победителя холандски физик Хейке Камерлинг Онес, с когото станахме приятели. Камерлинг Онес открил свръхпроводимостта през 1911 г., когато разбра, че живакът може да, при изключително ниски температури, провеждане на електрически ток, без съпротива.
<Р> Зееман влезе в университета в Лайден през 1885 г. Две от неговите професори бяха Камерлинг Онес и Лоренц. Той получава своята докторска степен през 1893 г., а след това става преподавател в университета в Лайден. Той изследва взаимодействието между магнетизма и светлината.
<Р> През 1896 г. Zseman първата наблюдава ефекта, който е трябвало да бъде кръстен на него. Неговата работа проверена експериментално теоретична работа Лоренц на електрони. Лоренц бе последвана от шотландски физик Джеймс Кларк Максуел е електромагнитната теория на електроенергия и на светлината. Максуел е показало, че светлината се състои от вълни в комбинирани електрически и магнитни полета, наречени електромагнитни вълни.
<Р> През 1892 г. Лоренц започна да формулира теория за това, което той и другите по-късно ще наричат ​​електрони. Вярвайки, че малки, електрически заредени частици са съществували в материята, Лоренц заключи, че колебанията на тези минути заредени частици, произведени електромагнитните вълни, включително светлина и радиовълни.
<Р> Зееман изучава светлината, излъчвана от един атом с помощт