Учените мотивирани, че ако Земята се движи в етера, скоростта на светлината трябва да са различни в различните посоки, точно както скоростта на водни вълни, измерена от движещ се кораб е по-бързо или по-бавно в зависимост от това дали вълните се движат в посоката на движение на кораба или против него. През 1887 г. Албърт Майкелсън и Морли Edward W. провели експеримент с инструмент, който може да измерва прогнозира промяната в скоростта на светлината в резултат на движението на Земята в пространството, но не се открива такава промяна.
<Р> Освен това , други експерименти изглеждаха да покаже, че скоростта на светлината не зависи от движението на източника на светлина, въпреки здравия разум и класическата физика каза, че светлината изхвърлен от движещ се източник следва да споделят движението на източника. . Einstein решен несъвместимостта на поведението на светлината със законите на класическата механика, като предприе нова гледна точка
The Special теория на относителността
<р> Einstein формулирал своята специална теория на относителността на две основни предположения:
<Ли> Законите на физиката са еднакви за всички наблюдатели, които се движат с еднакъв движение един спрямо друг.
<Ли> Скоростта на светлината във вакуум е универсална константа, еднаква за всички наблюдатели независимо на относителната им движение или движение на източника на светлина.
<р> Първото изявление включва принципа на относителността на класическата механика, но е по-всеобхватно. Айнщайн е мислел не само на механични закони, но и на законите, уреждащи светлина и други електромагнитни явления.
<Р> Второто твърдение означава, че е безполезно за експериментатор да се опита да се определи скоростта му през пространството с помощта на лъч лека като габарит. Това е безполезно, защото независимо от скоростта на наблюдателя, измерването му на скоростта на светлината винаги ще даде една и съща стойност. Това твърдение предполага, че природата не предлага абсолютна координатна система за сравняване на време или разстояние. Движенията на звездите и на всички галактики могат да бъдат описани само във връзка с един от друг, в космоса няма фиксирани посоки и няма граници. Пространство не е вещество, но е само реда или отношението на нещата по отношение един към друг. Без него неща, които заемат, пространството е нищо.
<Р> Като част от специална
леждаше, че да нямат имоти, с изключение на възможността за предаване на електромагнитните вълни.
