Относителността, теория of

корост е основно за проектиране на ускорители на частици (Atom Smashers), в която атомни частици са достигнали скорост по-голяма от 99.9995 процента от скоростта на светлината. Time дилатация (забавянето на времето) за бързо движещи се обекти се наблюдава при субатомните частици, наречени мюони. Тези частици са често създават, когато космическите лъчи от космоса стачка атоми високи в атмосферата. Мюони са изключително нестабилни и затихване в други частици толкова бързо, че без разтегляне на времето, всички те ще се разпадне на кратко разстояние в атмосферата. Въпреки това, поради забавянето на времето, мюони се спазват, за да достигнат земната повърхност.
Обща теория на относителността
<р> Специалната теория на относителността се прилага само за наблюдателите, които се движат с равномерна скорост във връзка един с друг. Айнщайн разширява тази теория в общата теория, че се отнася и за наблюдатели със nonuni-форма, или да се ускори, относителна скорост на движение. В общата теория на относителността е силно повлиян развития в напреднала физика, геометрия и астрономия. Теорията е от особено значение в космологията.
<Р> Като съществена част от теорията, Айнщайн развива теория за гравитацията различава съществено от този разработен от Нютон. Концепцията за гравитацията в общата теория на относителността е до голяма степен се основава на принципа на равностойност. Съгласно този принцип, не е възможно от експеримент, за да се прави разлика между ефектите, причинени от ускорението на система и тези, причинени от гравитационните-ефектите са еквивалентни една на друга.

Например, човек в асансьор, който ускорява нагоре ще усети, че подът е бутане срещу него. Този ефект е резултат от тенденцията на тялото на човека да устои на ускорение. Въпреки това, същия ефект ще бъде произведен, ако асансьорът са стационарни и силата на гравитацията увеличаване-няма начин да се прави разлика между двете ефекти.
<Р> Einstein видя, че това равенство може да се обясни чрез обвързването на гравитацията на геометричните свойства на пространство-времето континуум. Според общата теория на относителността, пространство-времето се изкривява от присъствието на Област: специално, гравитиращи тела огъват пространствено-времевия континуум. Като един обект се движи през пространство-времето континуум, то следва кривината на пространство-времето. Получената движението на обекта се интерпретира в класическата физика, както гравитационно привличане.
<Р> Einstein