<Р> антарктически лед е ледниците, което започва като сняг. Като един снеговалеж след още купчини на върха на последния, за увеличаване на тежестта на снега лежащ в крайна сметка променя погребан снега в твърда лед. Това продължава от една година в друга, образувайки серия от годишните слоеве. Слоеве лед, които понякога са толкова важно, че учените могат да се идентифицират отделните години, станали запис на климатичните промени, които са буквално " замразени във времето ".; Чрез измерване на разликите между един слой и следващия, учените могат да установят климатичните промени и събират улики за това, което можеше да им е причинил. Най-честите източници на доказателства в едно ядро лед, освен състава на самия лед, са въздушни мехурчета и прах.
Водород и кислород Изотопите
<р> Най-широко използваният метод за определяне на древните температури се базира на относителният дял на изотопи (вариантни форми) на кислород и водород в леда. Една молекула вода лед се състои от два водородни атома и един кислороден атом. Ядрото на всички атоми се състои от субатомни частици, наречени протони, неутрони и електрони. Изотопи на елемент имат същия брой протони, но различен брой неутрони, в ядрото. Всички изотопи на един елемент проявяват със същите химични свойства, но тъй като те имат различни маси (по-голям брой неутрони прави изотопа по-тежък), изотопи се държат различно една от друга при определени условия.
Двата най-разпространени изотопи на кислород са кислород 16 и кислород 18, или с 8 или 10 неутрони, съответно. И двете форми се намират в водните молекули, но кислород 16 е много по-често. Тъй като има по-малко кислород 16 неутроните в ядрото от кислород 18, кислород-16 молекула на вода е по-лек от кислород-18 молекула вода. Тази разлика причинява кислород-16 водни молекули, за да се изпари по-бързо, отколкото кислород-18 водни молекули. Това кислород-16-богати водна пара кондензира и образува дъждовните капки или снежинки. Снежинките могат след това да се натрупват ледени пластове, богат на кислород 16. По този начин, когато климатът е по-топъл (и изпарение проценти стават по-високи) лед става по-богат на кислород 16. Ако един слой в ядрото лед съдържа относително висок дял на кислород 16 учените могат по принцип да предположи
