<р> Стратегията бе подкрепена от американските съюзници в НАТО, но за разлика от нарастващото младо движение враждебно настроени към това, което се разглежда като нова форма на империализъм и безпокойте за нарастващата заплаха от ядрена война. Първото голямо изпитание за ограничаване дойде през 1959 г., когато на Фидел Кастро бе начело на комунистическата вдъхновени бунт в Куба. Новият революционен режим бе подкрепена от Съветския съюз. Когато стана ясно, че през 1962 г. Кастро е бил доставен с ракети Съветски съюз, Washington, издаден ултиматум на Съветския съюз, за да ги премахнете и нареди на морска блокада на Куба.
<Р> Конфронтацията е един от най-драматичните епизоди на следвоенния период. На финалната момента, лидер Съветски съюз Никита Хрушчов наредил съдове Съветски съюз, пътуващи за Куба, за да се върне. Президент на САЩ Джон Кенеди бе спасен от налага да взема окончателно решение за военни действия. Година по-късно, Кенеди е убит; през 1964 г. Хрушчов е отстранен от длъжност от партийните си колеги.
Кубинската криза е най-близо на Студената война стигна до пряк конфликт между двете суперсили. Конфликтът се разигра след това чрез пълномощник: едната или другата подкрепа на кредитирането на трети страни-членки, които извършват шпионаж и тайни операции и въоръжаване и финансиране на партизански движения и бунтове. През 1964 г. в САЩ, водена от президента Линдън Джонсън, решено да се ангажират войски и самолети на гражданската война в Южен Виетнам, и в продължение на 10 години в САЩ се бори, за да се ограничи разпространението на комунизма в Югоизточна Азия. Северен Виетнам беше подкрепена от Съветския съюз. През 1975 г., след продължителни антивоенни протести в Съединените щати и Европа, последните
