Военни Reparations

изпада в финансов хаос, тъй като безотговорно печатане на нови пари от правителството, причинени диво ескалиращата инфлация. Германската марка спадна до по-малко от хиляда-милиардна част от стойността си 1913.
<Р> Планът за Дос. През декември 1923 г., Комисията за репарации назначава международна комисия, която да проучи финансовото състояние на Германия и изработи просто план за репарации плащания. Под General Чарлс Дос (по-късно вицепрезидент на Съединените щати), новата комисия разработи план за стабилизиране на германската валута и балансиране на бюджета на страната. Тя е приета от бившите съюзническите сили. Важна част от плана е заем в размер на $ 200.0 милиона за Германия, вдигна голяма степен в САЩ и Великобритания.
<Р> репарации плащания, наблюдавани от служители на съюзниците, продължиха в рамките на плана Дос за около пет години. Планът работи добре за изпълнение на неговите ограничени цели, въпреки че плащанията на Германия никога не надхвърлиха 4 на сто от националния си доход и страната получи повече кредити отколкото платени в репарации.
<Р> Планът за Young. През 1929 г. служители на съюзниците се споразумяха, по искане на германците, да преразгледа условията за изплащане на репарации на Германия. Те са създали втора комисия, която се срещна в Париж. Тази комисия е изготвила плана Young, кръстен на неговия председател, Оуен D. Young на Съединените щати. (Young, като Дос, е действал като частно лице, а не агент на правителството на Съединените щати.)
<Р> Съгласно плана Young, Германия бе дадена пълна отговорност за неговите финансови операции и изплащането на репарации. Планът призова за създаването на международна банка, официално учредено през май, 1930 г., за да поеме част от работата на административния персонал е създаден в рамките на плана Дос. Това е предвидено в 57-годишни плащания от страна на Германия, тичане до 1987 г. След леки редакции, планът е приет в началото на 1930 по време на среща конференция в Хага. По-късно същата година, обаче, Голямата депресия удари Германия.
<Р> През 1931 г. президентът Хърбърт Хувър, предложен от една година мораториум върху всички междуправителствени дългове. Предложението беше прието от други правителства. През юни 1932 г. на международна конференция, се срещнаха в Лозана, Швейцария, и анулира всички германски репарации до подобрени световните икономически условия. Договорът от Лозана бележи края на плащания на Германия, за след покачване на Адолф Хитлер на власт през 193