<Р> Въведете Анри Поанкаре, френски математик, вече известен с иновативно мислене преди началото на състезанието привлече си вниманието. Вместо да се фокусира върху всички планети и слънцето едновременно, Поанкаре реши да ограничи анализа си до по-малък, по-проста система - две масивни тела обикалящи един друг около общия си център на тежестта, докато много по-малък тялото двамата обикаля. Това е известно като проблемът на N-тяло, която използва сложна математика да се предвиди движението на група небесни обекти, които взаимодействат гравитационно. Това математика обикновено включва диференциални уравнения - уравнения, които дават на скоростта на промяна на системата, като функция на сегашното си състояние. Но когато Поанкаре се опита да опише сегашното състояние на органите в опростената си смятане, той открива, че малките неточности - закръгляването маса на планетата, например - са нараснали с течение на времето и стана увеличени с обезпокоителни темпове. Дори когато той се сви на несигурност при първоначалните условия по отношение на по-малки и по-малки стойности, изчисленията още " взриви, " произвеждат огромни неясноти в последните прогнози. Той заключи, че е невъзможно да се предскаже на бъдещ изход от Слънчевата система, защото самата система е твърде сложна, изпълнена с прекалено много променливи, които никога не биха могли да се измерват с абсолютна точност.
<Р> За работата си, Поанкаре спечели конкурс. Но истинското му постижение бе да се открие нещо, известно като динамична нестабилност, или хаос. Това до голяма степен останаха незабелязани в продължение на още 70 години, докато метеоролог в Масачузетския технологичен институт (MIT) се опитаха да изп
